Елисавета Багряна (род. 16 април 1893 г. в София – поч. 23 март 1991 г.) е една от най-изявените и обичани поетеси в българската литература, наричана често „жената-глас на българската поезия“. Творчеството ѝ олицетворява свободния дух, любовта към живота и непокорството на женската душа.

Първата ѝ стихосбирка – „Вечната и святата“ (1927), я утвърждава като символ на новото, модерно женско слово в българската литература. Сред най-известните ѝ творби са стихотворенията „Кукувица“, „Стихии“, „Вечната“, „Потомка“, „Псалом на поетесата“, които се изучават и обичат от поколения ученици.

Елисавета Багряна е пример за смелост, достойнство и духовна сила. В нейните стихове звучат теми за родината, човешката воля, майчинството и свободата – ценности, които вдъхновяват и днес.

Нашето училище носи с гордост нейното име, защото то ни напомня, че знанието, вдъхновението и свободата на духа са вечни. Чрез делото и личността на своята патронка, учениците ни се учат да обичат словото, да пазят родния език и да вярват в силата на човешкия дух.